22.12.2013 г., 14:00  

Налей

895 0 0

          НАЛЕЙ

 

От черни мисли са орисани –

платната на кораба Любов.

И  минават дните слисани.

Кой да чуе любовния ми зов?

 

Самотен оставам ден и нощ,

още чакам вятър за мене.

Ти си талисмана добър или лош.

Ти си буря и слънчево време.

 

През теб минава пътят за ада и рая.

Питието си, което искам да пия.

За мене си кръст и Голгота, го зная.

 

... Налей, Кръчмарю, по една ракия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...