Налей

Poetry » Love

897 0 0

НАЛЕЙ

От черни мисли са орисани –

платната на кораба Любов.

И минават дните слисани.

Кой да чуе любовния ми зов?

Самотен оставам ден и нощ,

още чакам вятър за мене.

Ти си талисмана добър или лош.

Ти си буря и слънчево време.

През теб минава пътят за ада и рая.

Питието си, което искам да пия.

За мене си кръст и Голгота, го зная.

... Налей, Кръчмарю, по една ракия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0