Налей ми
Налей, любима,
налей горчилката до край
и нека Бог да ме обича
за любовта ти, тук сполай.
Ще нося кръста свой достойно,
без да се оплаквам и рева
от калта и хулите безбройни,
изсипани от хора недостойни,
нивга не познали любовта.
Налей от свойта безнадеждност,
от страха, притиснал те в нощта.
Забъркай ми коктейл,
ще го изпия с нежност,
от любовта ти аз съм смел сега!
Налей, налей и остави ме
сам със болката в нощта.
Аз пак ще оцелея,
спасен от любовта!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени