Feb 3, 2011, 5:11 PM

Налей ми

  Poetry
1.1K 0 5

 

 

 

Налей ми

 

Налей, любима,

налей горчилката до  край

и нека Бог да  ме  обича

за любовта  ти, тук  сполай.

Ще  нося  кръста  свой  достойно,

без  да  се  оплаквам  и  рева

от калта  и  хулите  безбройни,

изсипани  от  хора  недостойни,

нивга  не  познали  любовта.

Налей от свойта безнадеждност,

от  страха,  притиснал  те  в  нощта.

Забъркай  ми  коктейл,

ще  го  изпия  с нежност,

от любовта  ти  аз  съм  смел сега!

Налей,  налей  и  остави  ме

сам  със  болката  в нощта.

Аз пак  ще  оцелея,

спасен  от  любовта!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...