Налей ми
На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече -
по вените пулсира луда кръв...
И сякаш съм на двадесет, човече,
и бързам пак, за среща да съм пръв...
Да пия отлежалото ù вино...
И вечно да съм жаден за любов...
Ей, келнер, май че ме подмина –
налей любов... За още съм готов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
