Jun 14, 2012, 9:42 PM  

Налей ми

  Poetry
1.8K 0 7

На Пролет, както гроздов сок потича

от младата подрязана лоза

и както всяка Зима аз обичам

да точа бистра винена сълза...

 

Така една любов по мен се стече -

по вените пулсира луда кръв...

И сякаш съм на двадесет, човече,

и бързам пак, за среща да съм пръв...

 

Да пия отлежалото ù вино...

И вечно да съм жаден за любов...

Ей, келнер, май че ме подмина –

налей любов... За още съм готов...

 


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...