Налей ни по едно, съдба!
Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка
и нека после да горчи!
Отпивам бавно глътка сладка –
част от счупени мечти.
Налей ни по едно, Съдба!
Искам тази нощ да се напия
и когато пак те избера
истината своя да разкрия.
Ти играеш с мен на зар,
аз го хвърлям на шестица.
Животът ми – безценен дар
стиснах силно във десница.
С теб наздравицата вдигнах
още повече да загорчи...
Поех си въздух и премигнах –
мойта воля те сломи́.
И празната ти чаша моли
да сипя повече тъга.
Аз обаче отговорих:
"Щастлива съм, о, не сега!"
Чашата на пода счупих,
блести студеният кристал.
От теб душата си откупих –
душата си на гълъб бял...
Дарих и́ полет – свобода
и синьо – пролетни небета.
Налей си чашата сама!
От днес за тебе съм заета...
4.11.2017 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
