Налей ни по едно, съдба!
Налей ни по едно, Съдба!
Чашата за ви́ното жадува.
И знам, горчиво го избра,
нещо май ти се тъгува...
Виж, пия до последна капка
и нека после да горчи!
Отпивам бавно глътка сладка –
част от счупени мечти.
Налей ни по едно, Съдба!
Искам тази нощ да се напия
и когато пак те избера
истината своя да разкрия.
Ти играеш с мен на зар,
аз го хвърлям на шестица.
Животът ми – безценен дар
стиснах силно във десница.
С теб наздравицата вдигнах
още повече да загорчи...
Поех си въздух и премигнах –
мойта воля те сломи́.
И празната ти чаша моли
да сипя повече тъга.
Аз обаче отговорих:
"Щастлива съм, о, не сега!"
Чашата на пода счупих,
блести студеният кристал.
От теб душата си откупих –
душата си на гълъб бял...
Дарих и́ полет – свобода
и синьо – пролетни небета.
Налей си чашата сама!
От днес за тебе съм заета...
4.11.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
