imperfect (Яна)
274 2097
19.08.2014 г., 18:31 ч.

Нали? 

  Поезия » Любовна
696 0 9

 

По устните отблясъци играят
и шепотът на мъртвите листа
притихва в непрозрачната ми стая.
Разкъсвам си парченца красота.

Цигарения филтър се спомина
и само дъх на тягост в мен е жив.
Дъждовна ми е цялата година.
Щастлив си ти. Без мене си щастлив.

В сърцето на смълчаната ми есен
ликът ти бледен спомени гнезди.
Завивката я вятърът отнесе,
но стаята е пълна със звезди.

И някой ден камбаната ще бие.
Дъждът ще спре за малко да вали.
Ще бъдем много близко с тебе ние
и пак ще се обичаме...

нали?

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново съм тук! Чета всичко от страничката ти, защото стиховете ти ми доставят удоволствие! Браво, мила!
  • Обожавам го
  • Красиво!
  • Ами пак и пак...Нали ! Поздрав!
  • Много изящен стих, бих казал по Пол Верленовски /в най-хубавия смисъл и без намеци за общност/. Единствено финалното "нали?" бе суперочаквано.
    Авторката е изградена поетеса и е некоректно да й давам предложения, но някак не ме сдържа да заменя това "нали?" с "дали?".

    Поздравление, Импърфект и 6 от мен!: Мисана
  • Красиво е!
  • Хубаво е!
  • Докато обича, човек вярва в любовта...
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??