Нали?
По устните отблясъци играят
и шепотът на мъртвите листа
притихва в непрозрачната ми стая.
Разкъсвам си парченца красота.
Цигарения филтър се спомина
и само дъх на тягост в мен е жив.
Дъждовна ми е цялата година.
Щастлив си ти. Без мене си щастлив.
В сърцето на смълчаната ми есен
ликът ти бледен спомени гнезди.
Завивката я вятърът отнесе,
но стаята е пълна със звезди.
И някой ден камбаната ще бие.
Дъждът ще спре за малко да вали.
Ще бъдем много близко с тебе ние
и пак ще се обичаме...
нали?
© Яна All rights reserved.
