16.07.2006 г., 9:48 ч.  

Нали 

  Поезия
614 0 7

Нощта разкрива ни,

разкоша си –

звездите сякаш на парад,

като далечни малки глобуси,

сияят, над озъбения град.

 

Тук, паркът ни обгръща

с тъмнината си.


Тук, толкоз тихо е –

нали!


И хубаво е,

че в ръката ми,

трептяща,

твоята гори.

 

И хубаво е –

аз в очите ти,

прочитам всичко...


Замълчи!


Не думи тънки

и изпипани,

а чувство трябва ни –

нали!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??