16 jul 2006, 9:48  

Нали 

  Poesía
633 0 7

Нощта разкрива ни,

разкоша си –

звездите сякаш на парад,

като далечни малки глобуси,

сияят, над озъбения град.

 

Тук, паркът ни обгръща

с тъмнината си.


Тук, толкоз тихо е –

нали!


И хубаво е,

че в ръката ми,

трептяща,

твоята гори.

 

И хубаво е –

аз в очите ти,

прочитам всичко...


Замълчи!


Не думи тънки

и изпипани,

а чувство трябва ни –

нали!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??