Нощта разкрива ни,
разкоша си –
звездите сякаш на парад,
като далечни малки глобуси,
сияят, над озъбения град.
Тук, паркът ни обгръща
с тъмнината си.
Тук, толкоз тихо е –
нали!
И хубаво е,
че в ръката ми,
трептяща,
твоята гори.
И хубаво е –
аз в очите ти,
прочитам всичко...
Замълчи!
Не думи тънки
и изпипани,
а чувство трябва ни –
нали!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.