16 июл. 2006 г., 09:48  

Нали 

  Поэзия
632 0 7

Нощта разкрива ни,

разкоша си –

звездите сякаш на парад,

като далечни малки глобуси,

сияят, над озъбения град.

 

Тук, паркът ни обгръща

с тъмнината си.


Тук, толкоз тихо е –

нали!


И хубаво е,

че в ръката ми,

трептяща,

твоята гори.

 

И хубаво е –

аз в очите ти,

прочитам всичко...


Замълчи!


Не думи тънки

и изпипани,

а чувство трябва ни –

нали!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??