4.03.2008 г., 7:38

Нали...

904 0 2
Нали...

Долавям твоето дихание.
Докосвам устните ти с моите.
Теб чакат те,
а мен дали ме чакат?
Усмихваш се.
Долавям твоето дихание.
Разумно ли е да обичаме,
когато знаем, че не трябва?
Колко много въпросителни,
а отговорът е в сърцата ни.
Самата аз съм въпросителна...
Мълчим...
И правим се на слепи.
Безразличие!
Сковало ни е...
Нали?
Стъкло в очи...
Не... Облак - счупени сълзи!
Сега летиш напред...
Към друга
светлина,
огряваща пътеката ти...
Тишина, само тишина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...