Нали...
Долавям твоето дихание.
Докосвам устните ти с моите.
Теб чакат те,
а мен дали ме чакат?
Усмихваш се.
Долавям твоето дихание.
Разумно ли е да обичаме,
когато знаем, че не трябва?
Колко много въпросителни,
а отговорът е в сърцата ни.
Самата аз съм въпросителна...
Мълчим...
И правим се на слепи.
Безразличие!
Сковало ни е...
Нали?
Стъкло в очи...
Не... Облак - счупени сълзи!
Сега летиш напред...
Към друга
светлина,
огряваща пътеката ти...
Тишина, само тишина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
