Mar 4, 2008, 7:38 AM

Нали...

  Poetry » Love
903 0 2
Нали...

Долавям твоето дихание.
Докосвам устните ти с моите.
Теб чакат те,
а мен дали ме чакат?
Усмихваш се.
Долавям твоето дихание.
Разумно ли е да обичаме,
когато знаем, че не трябва?
Колко много въпросителни,
а отговорът е в сърцата ни.
Самата аз съм въпросителна...
Мълчим...
И правим се на слепи.
Безразличие!
Сковало ни е...
Нали?
Стъкло в очи...
Не... Облак - счупени сълзи!
Сега летиш напред...
Към друга
светлина,
огряваща пътеката ти...
Тишина, само тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....