Нали е така...
Не може вятърът да е толкова лош,
щом спи под крилата на птиците.
Не може дъждът да е остър от злоба,
щом послушно се влива в улуците.
Не може вълната да влачи към дъното,
тя обича високото и е с бял ореол.
Не може ледът да разчупва сърца,
прозрачен и лек, не издържа на слънцето.
Не може и тъмното да е толкова страшно,
инак слепите как биха живяли...
Но зная, че може по най-лека пътека
да стъпя накриво, когато ме гони страхът...
© Доли Всички права запазени