24 jun 2007, 6:49

Нали е така...

  Poesía
950 0 19

Нали е така...

 

Не може вятърът да е толкова лош,

щом спи под крилата на птиците.

 

Не може дъждът да е остър от злоба,

щом послушно се влива в улуците.

 

Не може вълната да влачи към дъното,

тя обича високото и е с бял ореол.

 

Не може ледът да разчупва сърца,

прозрачен и лек, не издържа на слънцето.

 

Не може и тъмното да е толкова страшно,

инак слепите как биха живяли...

 

Но зная, че може по най-лека пътека

да стъпя накриво, когато ме гони страхът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хелоу , Доли ! Всяка среща с теб е приятна и запомняща се!Но защо те е страх, по пътя си срещаш и много добри хора!
  • Интересна идея си заложила...!
    Браво, Доли!
  • Много верен и истински стих!
    Написала си го по неповторим начин!
    Поздрав,Доли!
  • Поздрав за стиха ти, Доли.
    Не го разбрах като страх, а като плюс към всеки минус.
    И ние сме като вълната - обичаме върха, а влачим (или се влачим) към дъното...

  • Доли, така е! Понякога дребните камъчета преобръщат колата...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...