24 июн. 2007 г., 06:49

Нали е така...

951 0 19

Нали е така...

 

Не може вятърът да е толкова лош,

щом спи под крилата на птиците.

 

Не може дъждът да е остър от злоба,

щом послушно се влива в улуците.

 

Не може вълната да влачи към дъното,

тя обича високото и е с бял ореол.

 

Не може ледът да разчупва сърца,

прозрачен и лек, не издържа на слънцето.

 

Не може и тъмното да е толкова страшно,

инак слепите как биха живяли...

 

Но зная, че може по най-лека пътека

да стъпя накриво, когато ме гони страхът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хелоу , Доли ! Всяка среща с теб е приятна и запомняща се!Но защо те е страх, по пътя си срещаш и много добри хора!
  • Интересна идея си заложила...!
    Браво, Доли!
  • Много верен и истински стих!
    Написала си го по неповторим начин!
    Поздрав,Доли!
  • Поздрав за стиха ти, Доли.
    Не го разбрах като страх, а като плюс към всеки минус.
    И ние сме като вълната - обичаме върха, а влачим (или се влачим) към дъното...

  • Доли, така е! Понякога дребните камъчета преобръщат колата...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....