Наливаш в празната ми чаша
Наливаш в празната ми чаша
от чувствата си, но и много мисли...
Забравил ли си, че ми я поднасяш
и тази чаша всъщност ти си.
Ще пия бавно малки глътки,
разливайки те в мен широко
и тайните ти ще са плитки,
дори онези - надълбоко.
Ще си повърхност, толкова прозрачна,
че дъното ти ще изпия.
Затуй внимавай с тази чаша.
Накрая, да не я разбия?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
