Наливна бира
Денят с обгорено лице си отива–
сам драснал бе клечка кибрит
в зори и запали небесната нива
сред юлския пек страховит!
В бистрото отсреща го каня. Петарка
заплащам и правя гамбит.
Наливната бира е евтина в парка,
а с жегата вече сме квит!
Не може задълго денят да се спира,
пак яхва крилатия кон.
–Приятно ми бе да изпием по бира!–
ми казва с приятелски тон.
Когато се съмне, той пак ще се върне
с отворени сини очи,
на зноя с усмивка добра ще отвърне
и... топъл дъждец ще вали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
