9.03.2008 г., 14:16 ч.

"Налудничев " пейзаж 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 10
791 0 12
Един булевард - мокър след дъжд,
под клони е - злато потъващо.
В шпалир и в сумрака нарежда,
дървета и сенки, малко стъжен.
И детски е почеркът по асфалта,
играта е дама, с тебешир начертана...
Запалил е светлина златиста,
като лъч единствен, топъл плиснат...
И вървя по тротоара, замечтана,
с бижута по мен, с цвят мънистен...
Лиризъм ме вдъхновява, изтръпнал
с шансове за живот ли съм тръгнала... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • От твойта красота попивам, август – обсипан си с лъчи и сочен плод. Прегръдката ти – ширната безкрай...
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...

Още произведения »