"Налудничев " пейзаж
Един булевард - мокър след дъжд,
под клони е - злато потъващо.
В шпалир и в сумрака нарежда,
дървета и сенки, малко стъжен.
И детски е почеркът по асфалта,
играта е дама, с тебешир начертана...
Запалил е светлина златиста,
като лъч единствен, топъл плиснат...
И вървя по тротоара, замечтана,
с бижута по мен, с цвят мънистен...
Лиризъм ме вдъхновява, изтръпнал
с шансове за живот ли съм тръгнала...
Напразно се рея и пътя си търся,
сирените морски жадувам да зърна...
Там... по брега... боговете излизат...
А хората... луди, щастливи... умират.
под клони е - злато потъващо.
В шпалир и в сумрака нарежда,
дървета и сенки, малко стъжен.
И детски е почеркът по асфалта,
играта е дама, с тебешир начертана...
Запалил е светлина златиста,
като лъч единствен, топъл плиснат...
И вървя по тротоара, замечтана,
с бижута по мен, с цвят мънистен...
Лиризъм ме вдъхновява, изтръпнал
с шансове за живот ли съм тръгнала...
Напразно се рея и пътя си търся,
сирените морски жадувам да зърна...
Там... по брега... боговете излизат...
А хората... луди, щастливи... умират.
© Мариола Томова All rights reserved.
