1.07.2025 г., 10:29

Намек

303 5 12

Не съм, не съм във форма 

загубя ли чувството за хумор...

Навярно, все така безспорно 

се лутат дълго веселите думи?

 

Смутена: душата уталожва 

категоричните пространства.

Защо в неволната сложност 

любовта е мълчалива странница?

 

Но белезите още носят памет

и времето събира тъгата в нея.

Хуморът е ненатрапчив намек,

че е по-лесно с него да се живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и поздравите, Скити!🌝
  • Така е, Стойчо, трябва да има и усмивки!
    Поздрав!
  • Слав,щом те бият, значи и ти имаш заслуги!
    Или хуморът не ти подхожда,или е "приятелски огън"...
    Оценката понякога се разминава с реалността.
    Или с боят...😂
    Ако все пак си упорит, ще свикнеш с реалността.
    Миночка,благодаря за оценката и поздравите!
  • Хубав стих, Стойчо! С хумор, животът е по лек. Хареса ми и те поздравявам!
  • Стойчо, всеки смята че има чувство за хумор. Аз най- вече. Ама няма да ти казвам колко пъти съм ял бой!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...