1.07.2025 г., 10:29

Намек

328 5 12

Не съм, не съм във форма 

загубя ли чувството за хумор...

Навярно, все така безспорно 

се лутат дълго веселите думи?

 

Смутена: душата уталожва 

категоричните пространства.

Защо в неволната сложност 

любовта е мълчалива странница?

 

Но белезите още носят памет

и времето събира тъгата в нея.

Хуморът е ненатрапчив намек,

че е по-лесно с него да се живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и поздравите, Скити!🌝
  • Така е, Стойчо, трябва да има и усмивки!
    Поздрав!
  • Слав,щом те бият, значи и ти имаш заслуги!
    Или хуморът не ти подхожда,или е "приятелски огън"...
    Оценката понякога се разминава с реалността.
    Или с боят...😂
    Ако все пак си упорит, ще свикнеш с реалността.
    Миночка,благодаря за оценката и поздравите!
  • Хубав стих, Стойчо! С хумор, животът е по лек. Хареса ми и те поздравявам!
  • Стойчо, всеки смята че има чувство за хумор. Аз най- вече. Ама няма да ти казвам колко пъти съм ял бой!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...