1.07.2025 г., 10:29

Намек

307 5 12

Не съм, не съм във форма 

загубя ли чувството за хумор...

Навярно, все така безспорно 

се лутат дълго веселите думи?

 

Смутена: душата уталожва 

категоричните пространства.

Защо в неволната сложност 

любовта е мълчалива странница?

 

Но белезите още носят памет

и времето събира тъгата в нея.

Хуморът е ненатрапчив намек,

че е по-лесно с него да се живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара и поздравите, Скити!🌝
  • Така е, Стойчо, трябва да има и усмивки!
    Поздрав!
  • Слав,щом те бият, значи и ти имаш заслуги!
    Или хуморът не ти подхожда,или е "приятелски огън"...
    Оценката понякога се разминава с реалността.
    Или с боят...😂
    Ако все пак си упорит, ще свикнеш с реалността.
    Миночка,благодаря за оценката и поздравите!
  • Хубав стих, Стойчо! С хумор, животът е по лек. Хареса ми и те поздравявам!
  • Стойчо, всеки смята че има чувство за хумор. Аз най- вече. Ама няма да ти казвам колко пъти съм ял бой!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...