Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва
категоричните пространства.
Защо в неволната сложност
любовта е мълчалива странница?
Но белезите още носят памет
и времето събира тъгата в нея.
Хуморът е ненатрапчив намек,
че е по-лесно с него да се живее.
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
