линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12225
22.04.2009 г., 23:05 ч.

Намерения 

  Поезия » Друга
661 0 24

 

 Намерения

 

 

 

Ще вдигна шепа прах

в очите ти от храсталаци.

 

Ще нарисувам с пясък онова,

което не успях да съградя с ръце.

 

Косите си ще вкореня в отсрещните добри

шубраци - за птиците гнездо, за мен - лице.

 

Остана ми е една съдба да сиракува

под чужда керемида и небе.

 

Но толкова - не е била принуда,

а избор, при това усмихнат все.

 

И може би сама обрулена сълза 

ще види, че от любов и за любов... боли.

 

Не се винете, хора, вярвайте, че

вън на двора отново облакът ръми...

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??