Apr 22, 2009, 11:05 PM

Намерения 

  Poetry » Other
659 0 24

 

 Намерения

 

 

 

Ще вдигна шепа прах

в очите ти от храсталаци.

 

Ще нарисувам с пясък онова,

което не успях да съградя с ръце.

 

Косите си ще вкореня в отсрещните добри

шубраци - за птиците гнездо, за мен - лице.

 

Остана ми е една съдба да сиракува

под чужда керемида и небе.

 

Но толкова - не е била принуда,

а избор, при това усмихнат все.

 

И може би сама обрулена сълза 

ще види, че от любов и за любов... боли.

 

Не се винете, хора, вярвайте, че

вън на двора отново облакът ръми...

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??