25.04.2023 г., 7:30

Намериш ли ме ...

524 4 11

 

Не ме търси в смирената луна.

Не ме търси в звезда на небосклона.

Не ме търси в несбъдната мечта.

Търси ме в полета на чайка волна.

 

Не ме търси сред шумна суета.

Не ме търси сред преходната слава.

Не ме търси замръкнала в нощта.

А ме търси в изгаряща жарава.

 

Не ме търси сред голи върхове.

Не ме търси там, где не пее птица.

Търси ме във очите на дете

и в ромона на бисерна речица.

 

Не ме търси на роза в яркостта

изтънчена, с финес - цветя прикрити.

Търси ме ти сред простите неща -

в градинка китна с крехки маргарити.

 

Не ме търси, ако останеш сам.

Не ме търси, защото съм ти нужна.

Търси ме на дълбокото и с плам,

търси ме в изгрев, който те събужда.

 

Търси ме в синевата до безкрай.

Търси ме и в тътнежа на прибоя.

Търси ме в преизподня, в Божи Рай.

Намериш ли ме, вечно ще съм твоя…

Ромашка, 24.04.2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Скити! Спокойна нощ!
  • Прекрасен образен стих и силен финал! Красотичка е, Злати!
  • Благодаря на всички! Не изброих имената ви, не от липса на уважение, напротив, всеки от вас е мой учител и едно благодаря към много имена не стига. Бъдете вдъхновени и благословени!
  • Интересна биография! Човек, който се намира на най- подходящите места! Особен интересен с метода на отхвърляне и потвърждаване, за да се стигне до поантата:"Намеришш ли ме, е съм вечно твоя!" Чудесно, Злате!
  • Злати, поздравления за прекрасния стих! Избрала си ефектен художествен похват, с който се засилва още повече възприятието! Много ми хареса!🌷

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...