27.04.2013 г., 18:51

Намигване

1.5K 0 21

Аз свърших с виртуалната любов.

Които искат, нека да започнат.

Едно небе с един измислен Бог

ще им поднася Рая. Но - задочно.

 

И нощите им дълго ще будуват

над пламнали от сляпа страст клавиши.

Мониторът с изострен слух ще чува

сподавени копнежи и въздишки.

 

Ще тръпнат от очакване и жажда

и ще се лъжат, че това им стига...

 

Любов по кабела деца не ражда.

Край теб минава само. И намига.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...