Apr 27, 2013, 6:51 PM

Намигване

  Poetry » Love
1.5K 0 21

Аз свърших с виртуалната любов.

Които искат, нека да започнат.

Едно небе с един измислен Бог

ще им поднася Рая. Но - задочно.

 

И нощите им дълго ще будуват

над пламнали от сляпа страст клавиши.

Мониторът с изострен слух ще чува

сподавени копнежи и въздишки.

 

Ще тръпнат от очакване и жажда

и ще се лъжат, че това им стига...

 

Любов по кабела деца не ражда.

Край теб минава само. И намига.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...