Намигване
Намигване
(към Бога)
Нагоре устремих очи
и хитро Ти намигнах.
И, моля Те, не се сърди -
от канона леко кривнах.
Помня важните неща:
В Началото бе Слово
и че всичкото е суета,
и под небето - нищо ново.
Словото за мен е мисъл,
макар че туй не си описал.
Какво, че мислеща си ме орисал,
щом гъкна ли - си ме отписал.
Днес се лекичко заяждам -
с Теб се винаги погаждам,
защото знам, че ме обичаш
и затуй в беди ме все въвличаш.
Може би ме поизпитваш -
като просто ме посритваш.
И какво, ако извикам срещу Тебе
- Хеей, пука ли ти мъничко за мене?
“Свалям” те с намигване сега -
дано разбираш от шега...
Белким амнистираш ме, или
вярвай в силата ми и ме накажи!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
