Наниз от догадки
И спусна се над нас беззвездна, плътна нощ.
Изминаха години на случайности.
Мълчанието можехме да срежем с нож.
Миришеше на стъпкани потайности.
Нанизани, догадките посяха страх
и взехме да изпадаме във крайности.
Посипвахме главите си със лепкав прах
забравили за всички всеотдайности.
Пилеехме безценните си дни
дори за кратък миг не осъзнавайки,
че всяка обич се подклажда и гори,
когато ти душата си отдаваш й.
Луната тъжно ни погледна и се скри,
с последен лъч надеждата стопявайки.
Научихме урока късно… и, уви,
животът ни намигна отминавайки.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
