ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
3.05.2010 г., 19:50 ч.

Написано с изгоряла клечка кибрит 

  Поезия » Пейзажна
744 0 8

 

Гордея се, че раснах в планината

с катранен потник, мечът ми - от чам,

че пиех мляко право от козата

и че звездите бяха моя храм...

 

Свободен бях, насред Поле и Лято

и дъвки правех млечното ти зърно...

Бях малък, но разбирах, че Най-Святото

са по детско чело майчините бърни...

 

Обичах хора, простички и честни,

де ризата си смъкват от гърба...

Коматче хляб и сиренце и песни,

трохите в шепа - врабци да кълват...

 

Ех, земен рай! Ех, ти покой душевен!

Ех, майски гръм в небесна синева!

Табун коне по пътищата земни

и в цветен сън до тебе да заспя...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е! Върна ме 20 години назад в моето детство. Поздравления
  • Направо с въгленче, Зем. Че и е парело, докато си го писал сякаш
  • Дано младото поколение усети красотата на този стих!Поздрав,Краси!
  • Чисто, Зем, недокоснато от бутафорно-накипрения делник...Поздрав!
  • Неповторима картина си нарисувал поете! Поздравявам те!
  • Пренесе ме в този прекрасен свят!
    Поздрав за красивия стих!
  • Абсолютно съм съгласна с Марина,щастието не е в изобилието,а в душевното спокойствиеПрекрасен стих
  • Всъщност щастието е равно на вътрешна задоволеност, душевен покой - простички неща!!!
    "Коматче хляб и сиренце и песни,
    трохите в шепа - врабци да кълват..."
Предложения
: ??:??