Написано с изгоряла клечка кибрит
Гордея се, че раснах в планината
с катранен потник, мечът ми - от чам,
че пиех мляко право от козата
и че звездите бяха моя храм...
Свободен бях, насред Поле и Лято
и дъвки правех млечното ти зърно...
Бях малък, но разбирах, че Най-Святото
са по детско чело майчините бърни...
Обичах хора, простички и честни,
де ризата си смъкват от гърба...
Коматче хляб и сиренце и песни,
трохите в шепа - врабци да кълват...
Ех, земен рай! Ех, ти покой душевен!
Ех, майски гръм в небесна синева!
Табун коне по пътищата земни
и в цветен сън до тебе да заспя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
