Написано с изгоряла клечка кибрит
Гордея се, че раснах в планината
с катранен потник, мечът ми - от чам,
че пиех мляко право от козата
и че звездите бяха моя храм...
Свободен бях, насред Поле и Лято
и дъвки правех млечното ти зърно...
Бях малък, но разбирах, че Най-Святото
са по детско чело майчините бърни...
Обичах хора, простички и честни,
де ризата си смъкват от гърба...
Коматче хляб и сиренце и песни,
трохите в шепа - врабци да кълват...
Ех, земен рай! Ех, ти покой душевен!
Ех, майски гръм в небесна синева!
Табун коне по пътищата земни
и в цветен сън до тебе да заспя...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е! Върна ме 20 години назад в моето детство. Поздравления
-
Направо с въгленче, Зем. Че и е парело, докато си го писал сякаш
-
Дано младото поколение усети красотата на този стих!Поздрав,Краси!
-
Чисто, Зем, недокоснато от бутафорно-накипрения делник...Поздрав!
-
Неповторима картина си нарисувал поете! Поздравявам те!
-
Пренесе ме в този прекрасен свят!
Поздрав за красивия стих! -
Абсолютно съм съгласна с Марина,щастието не е в изобилието,а в душевното спокойствиеПрекрасен стих
-
Всъщност щастието е равно на вътрешна задоволеност, душевен покой - простички неща!!!
"Коматче хляб и сиренце и песни,
трохите в шепа - врабци да кълват..."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
