ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
May 3, 2010, 7:50 PM

Написано с изгоряла клечка кибрит

939 0 8

 

Гордея се, че раснах в планината

с катранен потник, мечът ми - от чам,

че пиех мляко право от козата

и че звездите бяха моя храм...

 

Свободен бях, насред Поле и Лято

и дъвки правех млечното ти зърно...

Бях малък, но разбирах, че Най-Святото

са по детско чело майчините бърни...

 

Обичах хора, простички и честни,

де ризата си смъкват от гърба...

Коматче хляб и сиренце и песни,

трохите в шепа - врабци да кълват...

 

Ех, земен рай! Ех, ти покой душевен!

Ех, майски гръм в небесна синева!

Табун коне по пътищата земни

и в цветен сън до тебе да заспя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0