Написано с любов
Парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
На твоето лице
в сезоните
съм
жив.
На твоето
горчиво
пълнолуние.
В копривата на двете ти ръце.
Сред жаждата
на пясъчните дюни.
Сред ритъма
на твоето сърце.
В предсърдията болка,
изпълнила
великодушно
камерите с обич.
Зад пръстена на времето
останал –
съм жив.
И те жадувам.
В небето на ръката ти
една узряла дума нося.
А нощем пътник,
в нея стихнал,
със облаците те сънува...
В сезона на сърцето,
с очакването под звездите
лицето ми сияе,
че те има във очите.
По новолуние
щастливо озарение.
Със парещи копнежи
в дланите.
Очаквах те.
В една мелодия
дочута от звездите.
Със дума свята,
като хляба.
Възторжени празнуват
небесата ми,
а във съня ти,
душата ми те чака.
На твоето лице
в сезоните
съм
жив.
На твоето
горчиво
пълнолуние.
В копривата на двете ти ръце.
Сред жаждата
на пясъчните дюни.
Сред ритъма
на твоето сърце.
В предсърдията болка,
изпълнила
великодушно
камерите с обич.
Зад пръстена на времето
останал –
съм жив.
И те жадувам.
В небето на ръката ти
една узряла дума нося.
А нощем пътник,
в нея стихнал,
със облаците те сънува...
В сезона на сърцето,
с очакването под звездите
лицето ми сияе,
че те има във очите.
По новолуние
щастливо озарение.
Със парещи копнежи
в дланите.
Очаквах те.
В една мелодия
дочута от звездите.
Със дума свята,
като хляба.
Възторжени празнуват
небесата ми,
а във съня ти,
душата ми те чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
