На твоето лице в сезоните съм жив. На твоето горчиво пълнолуние. В копривата на двете ти ръце. Сред жаждата на пясъчните дюни.
Сред ритъма на твоето сърце. В предсърдията болка, изпълнила великодушно камерите с обич. Зад пръстена на времето останал – съм жив. И те жадувам. В небето на ръката ти една узряла дума нося. А нощем пътник, в нея стихнал, със облаците те сънува...
В сезона на сърцето, с очакването под звездите лицето ми сияе, че те има във очите. По новолуние щастливо озарение. Със парещи копнежи в дланите.
Очаквах те. В една мелодия дочута от звездите. Със дума свята, като хляба. Възторжени празнуват небесата ми, а във съня ти, душата ми те чака.
Толкова красота в едно стихоторение!
И никак не се учудвам-
Две Вселени пълни с красота и нежност
се докосват до вълшебството...
Обичам ви и двамата и много ви се радвам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.