Написано в една безсънна нощ...
Каквото съм ти дала, дала съм ти,
не бих си го поискала обратно!
Това, което в мене си убил,
то си е отишло безвъзвратно.
Сълзите си не бих ти завещала,
с тях съм си платила любовта ти,
макар и късно, вече осъзна ли,
че обичах и душата, и плътта ти...
Всичко мое белязах с твойто име,
така дълбоко твоя отпечатък
остана в мен, затуй сега боли ме,
разнищи ми сърцето без остатък.
Така високо бях те възкачила
на трона на душата ми, а днес
тъгата се е нагло настанила
там и праща ти въздишки без адрес.
И май е време вече да си тръгна, да затръшна
на обичта ти тежката врата,
а бях и мила, и послушна,
но сякаш, че не бе достатъчно това.
А те обичах лудо, и престъпно много,
и търсех те във всичко и във всеки,
но твойто наказание жестоко
разцепи пътя ни на две пътеки.
Снимките ми, ако ги запазиш,
и ги погледнеш в някоя самотна нощ,
вместо мене, те ще ти напомнят,
как боли сърцето, като че забил си нож...
И... май това е... стига толкоз драми,
най-хубавите строфи раждат се в скръбта,
сред всичките надежди разпиляни...
със сълзи винаги се плаща любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
