Каквото съм ти дала, дала съм ти,

не бих си го поискала обратно!

Това, което в мене си убил,

то си е отишло безвъзвратно.

Сълзите си не бих ти завещала,

с тях съм си платила любовта ти,

макар и късно, вече осъзна ли,

че обичах и душата, и плътта ти...

Всичко мое белязах с твойто име,

така дълбоко твоя отпечатък

остана в мен, затуй сега боли ме,

разнищи ми сърцето без остатък.

Така високо бях те възкачила 

на трона на душата ми, а днес

тъгата се е нагло настанила

там и праща ти въздишки без адрес.

И май е време вече да си тръгна, да затръшна

на обичта ти тежката врата,

а бях и мила, и послушна,

но сякаш, че не бе достатъчно това.

А те обичах лудо, и престъпно много,

и търсех те във всичко и във всеки,

но твойто наказание жестоко 

разцепи пътя ни на две пътеки.

Снимките ми, ако ги запазиш,

и ги погледнеш в някоя самотна нощ,

вместо мене, те ще ти напомнят,

как боли сърцето, като че забил си нож...

И... май това е... стига толкоз драми,

най-хубавите строфи раждат се в скръбта,

сред всичките надежди разпиляни...

със сълзи винаги се плаща любовта!!!