Напивам се...
Напивам се,
За да проумея
Как захвърли всичко с лека ръка.
Друсам се,
Ще полудея.
За мене вече настъпи смъртта.
* * *
Жив ли си?
Само съществуваш.
Чувстваш ли?
Едва ли.
* * *
Разпиля се във времето –
Без сълзи, без извинения.
Захвърли всичко свято
И избяга…
Без капка угризения.
* * *
Зная,
Усещам -
След махмурлука
Ще дойдат и други
В лъжите си да се вричат.
Усещам
И се надявам
На теб да не приличат.
* * *
Прости ми
За думите, които в гърлото засядат.
Прости ми!
Усещам…
Омраза.
23.03.2007
За да проумея
Как захвърли всичко с лека ръка.
Друсам се,
Ще полудея.
За мене вече настъпи смъртта.
* * *
Жив ли си?
Само съществуваш.
Чувстваш ли?
Едва ли.
* * *
Разпиля се във времето –
Без сълзи, без извинения.
Захвърли всичко свято
И избяга…
Без капка угризения.
* * *
Зная,
Усещам -
След махмурлука
Ще дойдат и други
В лъжите си да се вричат.
Усещам
И се надявам
На теб да не приличат.
* * *
Прости ми
За думите, които в гърлото засядат.
Прости ми!
Усещам…
Омраза.
23.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Цветкова Всички права запазени
