Mar 24, 2007, 10:48 AM

Напивам се...

  Poetry
615 0 1
Напивам се,
За да проумея
Как захвърли всичко с лека ръка.
Друсам се,
Ще полудея.
За мене вече настъпи смъртта.

  *   *   *

Жив ли си?

Само съществуваш.
Чувстваш ли?
Едва ли.

*   *   *

Разпиля се във времето –
Без сълзи, без извинения.
Захвърли всичко свято
И избяга…
Без капка угризения.

*   *   *

Зная,
Усещам -
След махмурлука
Ще дойдат и други
В лъжите си да се вричат.
Усещам
И се надявам
На теб да не приличат.

*   *   *

Прости ми
За думите, които в гърлото засядат.
Прости ми!
Усещам…

Омраза.

                            23.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни думи!
    Опиянението, само смекчава болката за миг...не помага!
    Усмихни се!
    Има толкова радости в този живот!
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...