Напомняш ми на две разплакани очи
Напомняш ми на две разплакани очи,
изпълнени със блясъка на летни ниви
и златото във тях така блести,
че виждат ми се толкова красиви…
И двете точки вътре в тях
спокойно отброяват часовете
и питам се дали е грях,
че аз обичам да потъвам и във двете…
Напомняш ми на две разплакани очи,
рисуващи със сълзи мъдрост
и твоя поглед мъничко горчи,
но точно тук откривам в него прелест…
И тези две очи не ме оставят да си тръгна -
тъй нежно се допълват във синхрон сега…
И топлата им пъстрота е моята присъда,
а двете черни точки - моята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
