С красивото утро на новия ден
по-светли мисли в мен се събуждат,
усмихвам се леко - по-чист, озарен,
негативното чувство от мене прокуждам.
Във малката стая нахлу аромат
на свежи цветя и дъх на мечтание.
Във нашия грозен съвременен свят
усмивки ни трябват, стига страдание!
Аз теб ще повикам да дойдеш при мен,
да погледаме с тебе зората,
с усмивка да метнем на новия ден,
който нежно ни стопля сърцата.
И ако внезапно пак стане ми тъжно,
навън ще погледна през моя прозорец
и с очи ще направя окръжност,
обгръщайки с поглед цветята на двора...
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени