Престани да мълчиш.
Разчупи тишината със взлом.
Разпраши я с юмруци, с ритници.
По мъжки.
Приюти ме веднъж. Обичта ми дарувай със дом.
Ако знаеш що стори, ще застанеш на клада самичък.
Ти раздипли над мен небесата на девет земи.
И разжари в кръвта ми огньове на девет огнища.
Вдигна храм, който срина. И в сърцето ми нов съгради.
Следвам Теб.
Следвам Бог.
И къде съм в тълпата от нищи?...
Раздроби този камък. Направи го на пепел. На сол.
Не разбра ли, че Ти си? Животът ми целия - твой е.
Ще те следвам докрай, до последния залезен склон.
Направи го сега. Остави любовта да говори.
© Людмила Билярска Всички права запазени