3.03.2016 г., 8:53

Напразно

1.5K 0 7

Ах, как ми се иска

да седна да пиша

нещата, които

обичам, обичам.

Оставам без сили

преди да започна

и празен е листът,

и всичко е точно

за тези, които

не искат изкуство

да буди в добитъка

някакво чувство.

Налагат забрана.

Забраната действа.

Умора размазва

в зародиш протеста.

Преглъщам сълзите си –

бавно – на срички.

Напразно е всичко.

Напразно.

За всички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...