Ах, как ми се иска
да седна да пиша
нещата, които
обичам, обичам.
Оставам без сили
преди да започна
и празен е листът,
и всичко е точно
за тези, които
не искат изкуство
да буди в добитъка
някакво чувство.
Налагат забрана.
Забраната действа.
Умора размазва
в зародиш протеста.
Преглъщам сълзите си –
бавно – на срички.
Напразно е всичко.
Напразно.
За всички.
© Яким Дянков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
