28.03.2018 г., 4:10

Напред, устремени към победа

733 0 1

Напред, устремени към победа

 

О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам.

 

Как търпиш, партийните "хора",
да се разпореждат с живота твой,
а не с преврат натикаш в затвора,
най-сетне да живееш в покой.

 

Как понасяш да се гаврят, подиграват,
да разграбват България - свещена,
или май забрави за другарят -
Левски, тази личност посветена

 

на едничко дело, с Ботева, Раковски,
затова ли те умряха, как не те е срам,
затова ли даде си живота и Бенковски,
за тях България бе мил, свят храм.

 

Нямам отговори, явно съм глупак,
който мисли, че на хората им пука,
вместо кат юмрук, всеки кат сирак,
опитва с глава леда да спука!

 

Но знайте, о, събратя изморени,
че не сами, а заедно ще бутнеме гнилоча,
знам, че сте дълбоко наранени,
за всички ще направим надгробна плоча.

 

Силата не е в един, а във всички нас,
в народа, в българските чеда,
да каже Левски "Ние сме горди с ВАС"...
Заедно напред, устремени към победа!

 

Facebook: https://web.facebook.com/IvanGerasimovv/?ref=bookmarks

 

Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCm9EZzC_7S2ifhOvdeBn8yA/videos?view_as=subscriber

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иване, намерил си отговора. Народът е уморен от това, всеки сам да чупи с глава лед. Поздрав за темата! Ех, ако хората четяха и осмичляха повече! Но, това занимание вече не им е в заниманията. Толкова са уморени, озлобени, че предпочитат да са злъчни. Поединично. Често несправедливо, грешно адресирано, но разтоварващо.Това е такава отрова за него! Като пиянство за забрава!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....