17.03.2011 г., 12:12

Напролет в парка

574 0 1

НАПРОЛЕТ В ПАРКА

 

Напролет в парка е много красиво.

Вред зеленеят дръвчета, тревички.

Фонтанче ромоли напевно, живо,

във хор му пригласят радостно птички.

 

Слънцето плахо през клони наднича,

не може да пекне, зимата още

облаци зли по небето повлича,

но пролетта идва, пролетта доще.

 

Усещам аз този вик на възторга,

на радост чиста и светла надежда.

Пролет силна, тържествуваща, трогва,

приветно в очи ù ясни поглеждам.

 

Страшно е напролет смъртта да срещнеш.

Плаче сърцето, боли те душата,

но се разтваряш пролет да посрещнеш.

Животът силен е - той побеждава.

 

Красив е паркът напролет, красив е.

Радост ни носят тез весели птички.

Химн на възхвала - животът красив е!

Да го приветстваме радостно всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...