Mar 17, 2011, 12:12 PM

Напролет в парка

  Poetry
578 0 1

НАПРОЛЕТ В ПАРКА

 

Напролет в парка е много красиво.

Вред зеленеят дръвчета, тревички.

Фонтанче ромоли напевно, живо,

във хор му пригласят радостно птички.

 

Слънцето плахо през клони наднича,

не може да пекне, зимата още

облаци зли по небето повлича,

но пролетта идва, пролетта доще.

 

Усещам аз този вик на възторга,

на радост чиста и светла надежда.

Пролет силна, тържествуваща, трогва,

приветно в очи ù ясни поглеждам.

 

Страшно е напролет смъртта да срещнеш.

Плаче сърцето, боли те душата,

но се разтваряш пролет да посрещнеш.

Животът силен е - той побеждава.

 

Красив е паркът напролет, красив е.

Радост ни носят тез весели птички.

Химн на възхвала - животът красив е!

Да го приветстваме радостно всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....