Напук
НАПУК
Из безлюбовните поля
бе времето неблагодарно.
Каквото ме боля, боля! –
на всяка болчица аз вярвам.
Сред здрач и тръни побелях.
Но по-самотна и от гарван –
да ви излъжа не посмях –
със стих и стъпчица невярна.
Преглътнах всичко – смях дребнав,
мълви из тъмни коридори,
лъжи и клетви, и раздори.
Напук на кривия си нрав
ще побера в черупка орех
и лудост, и сълза, и горест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
