muhaninja (Кирил Ганчев)
226 930
30.06.2011 г., 10:40 ч.

Напук на живота - 2 

  Поезия » Гражданска
771 1 6

 

 

Съществуваме някак ефирно,

пълзим към последната кота.

В низ от безкрайни, безсолни сеири,

превърнахме вече Живота.

 

Жадни за повече зрелища,

търсим кръв и насилие.

Правим злобата свое поселище,

а за доброто – последно усилие.

 

Завистливо надничаме в двора на другите,

да не би да са „по-напред с материала”;

на своето его запълвайки фугите,

Съдбата кълнем, че на нас малко е дала.

 

Гърчим душите си с шок от интриги,

зеници присвиваме в ядни закани.

В пристъп на ярост, отхвърляме мигове,              

за да приемем за сблъсък покани.

 

Разрези правим с меча на думите,

от контекста  изтръгваме вътрешност.

Доволно примляскваме, пресмятайки сумите,

заграбени алчно от нечия същност.

 

Напук на Живота, се движим в насрещното,

премазваме всеки, препречил ни взора.

В отвъдното пращаме наивните грешници,

разчиствайки пътя за „нашите хора”.

 

С детектор лъжите превръщаме в Истина.

Разцепен, езикът процежда отрова,

тинята в нас клокочи избистрена,

за ново прераждане вече готова...

 

Късно е вече да смажем змията,

в човек се превърна и съска по хора.

Смъртта

             е единствен и

                            верен приятел,

който остава,

                       дори след позора...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 24.04.2011, Бургас

 

 

 

 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??